АЙКИДО
Айкидо е японско бойно изкуство създадено и развито в началото на XX век от Морихей Уешиба (1883 - 1969). Морихей Уешиба развива и синтезира Айкидо от различни бойни изкуства, които е изучавал като млад. Много от изкуствата и техниките в Айкидо всъщност водят началото си от преди повече от 700 години. Неговият практически опит в тези изкуства е един от най-богатите.
В превод Айкидо означава
метод или път (ДО),
за координация и хармония (АЙ) на
умствената енергия (КИ).
Следователно смисълът на думата Айкидо е:
Път, по който се постига хармония между физическата и духовната енергия.
Айкидо е едно от най-сложните и изтънчени бойни изкуства. То е ефективно учение за развитие, интеграция и хармонизация на всички човешки сили. Методите на Айкидо дават възможност за развитие и усъвършенстване на физическите, умствените и духовните ценности на личността.
Айкидо е средство за помирение, за даване на закрила, за себеусъвършенстване, а не средство за придобиване на физическо и техническо надмощие над други човешки същества. Това е начин на живот и на себеразвитие, а не начин за постигане на житейските цели с атака и агресия. Айкидо се прилага като самоотбрана само в извънредни екстремни ситуации, при които е застрашен животът.
Айкидо не е спорт, в него няма състезания, а само семинари и публични демонстрации. Може да се практикува без ограничения във възрастта и пола. Поради това Айкидо е уникална система за развитие на личността.